Питам нашите домакини от Théâtre Notre-Dame къде мога да си прегледам ухото. Очаквам да ми дадат адрес и указания как да стигна, а те направо ме водят в къщата на един възрастен лекар, който живее до театъра. Той се усмихва ведро иззад кръглите си очила и ме кани да се кача на третия етаж по спираловидна стълба. Там ме запознава с двете си деца на около десет, които знаят английски и ще ни превеждат.

Настанявам се между джага, огромен плюшен мечок и няколко футболни топки, а той светва в ухото ми с едно от онези стари лекарски фенерчета. След като го разглежда много внимателно, заключва: Нищо сериозно, още е леко възпалено външното ухо, но вече минава.

Най-неочаквано за мен, тези думи моментално ме успокоиха и осъзнах, че вече съм здрав. И дори не ми трябват повече капки и други лекарства. Може би си представях, че във Франция ще ме прегледат високотехнологично. И все пак този най-простичък от досегашните ми прегледи даде моментален резултат.

Излязох от стаята окрилен. Благодарих няколко пъти на него и децата му, които ме изпратиха до входната врата. Попитах го за заплащането.

- Аз не вземам пари за прегледи - засмя се той, все едно парите са най-смешното нещо на света. - Някой път може да ни посвириш на цигулка.