Просещо момиченце ме спира на улицата:

- Батко, батко. Почакай. Не искам пари.

- А какво?

- Да ми купиш нещо ей-оттам.

- Добре, ела. Какво ти се яде?

- Не ми се яде. Искам две пакетчета дъвки - розови и зелени. За бели зъби.

- Не си ли гладна?

- Не, яла съм. Дъвчат ми се дъвки.

- Добре, ще ти взема едно пакетче, избери си.

- Розовите.

Жената на касата подава дъвките на детето и ми връща ресто една стотинка.

- Задръжте си я - изпреварва ме момиченцето и се ухилва до уши, показвайки блестящо белите си зъби. - Обичам да казвам така. Направо ти взех думите от устата, нали, батко?