- Да не съм го кръщавал аз… да не съм го бил… да не съм го пасъл - нареждаше дядо Коледа и спокойно, без да бърза, се спускаше по комина. Беше по-скоро загрижен, че ще се изцапа. А коминът нямаше край…
- Без тях, без такива, ако знаех… - продължаваше да си говори той.
- Кой ме кара? Никой не ме кара. Търсиш тук, търсиш там. Това е положението… Даже е пълно с хлебарки…
Коминът правеше тесен завой надясно.
- Между дъното и капака! - мърмореше си старецът - Отгоре имало керамичен капак!… Между капака и дъното да съм го сложел!… Не, това вече… – той се опита да се провре… мъчи насам… мъчи натам… и… заседна. Извади шишенце с олио, заразлива го около себе си. И пак си занарежда:
- Неудобно положение… крайно неудобно положение… не можеш звук да издадеш… опазил ме Господ… изведнъж да се ръзхълцам… А закъснение… хлъц… не… закъснението е невъзможно!… хлъц… Какво е това?!
Нещо като малка уеб камера се беше закачила за брадата му. Дядо Коледа кипна.
- Незаконно е! - изкрещя той. - Незаконно е да се шпионира! Зад решетките ли искате да влезете?
- Дядо Коледа! - чу се тъничък гласец.
- Откъде ми знаеш името? - изръмжа дядото.
- Дядо Коледа! - гласът принадлежеше на една Калинка с бързо трепкащи червено-черни крилца. Тя кацна на дядовския нос и изписука: - Опомнѝ се! Забрави ли коя съм?
- Забравих!
- Донесе ли ми подаръка?
- Не!
- А не трябваше да ме забравяш…
…И изведнъж старецът започна да се смаляяяяяяява… Ставаше все по-малък… и по-малък… накрая не беше по-голям от калинката…
И както двамата бяха обгърнати от тъмнината, калинката тихичко запя:
„Вечер завръщай се бързо при мен
Студ насъбрал от студения ден
Леден и прашен, стар дебелако
Хи-хи-хи… "
Мъничкият дядо слушаше мълчаливо, намръщеното му лице все повече се отпускаше и очите му се затвориха сами… В съня си той видя диви сърни да тичат по повърхността на гладко като огледало езеро… После самият той се превърна в стадо делфини, които плюеха къщи със странни, течни и разтегливи форми. Те излитаха от устите на делфините и плавно се приземяваха на сушата. И във всяка от тях живееше по един малък Дядо Коледа или по една Калинка или Дядо и Калинка заедно, които се смееха или се караха, вечеряха, свиреха на пиано, играеха на дама или гледаха филм. Накрая всички те се целунаха взаимно и си пожелаха "лека нощ и весела Коледа."