Как е възможно, точно когато бързаш най-много, когато си с колело и китара на гръб и бързаш за работа, която не е работа, а великолепнотия, да те спре полицай за проверка на личните документи? И да се усъмни, че носиш не китара, а пушка, като по филмите. И да ти окаже честта и привилегията да те покани в своя офис в метрото, и радиостанцията му да не работи, а ти безуспешно да се опитваш да му обясниш колко много бързаш, а той да се извинява, искрено да съжалява, но проявете разбиране, все някого трябва да проверя, а тъпия предавател се е прецакал... И аз съм свирил на китара едно време, но беше друго време и нямам време, господине, да ви оставя личната си карта и да я взема навръщане? И когато накрая проверката все пак свършва, всичко хубаво и успех с музиката, и някак си летейки се добираш до Музейко и децата, които очакват своя час по музика, историята за полицая и китарата-пушка да се превърне в най-веселата песен, измислена от децата, а всички те да се превъплътят в полицаи, които карат колелета и свирят на китари, вместо да прелистват криминални романи в своите офиси? 

Всичко това нямаше да е възможно без вас, г-н полицай. Благодаря ви!