Вчера, около 22 часа. На улицата непознат мъж на средна възраст ми подава ръка. Подавам му моята. 

 - А така! - гръмко се провиква той. - Така се прави, момче! А не като оня тъпак пред Народния. Подавам му аз ръка, а той ми бяга. Вика ми, че съм искал да го бия. Ела бе, тъпак, викам му, няма да те бия бе, смотльо! А той, не, ти ще ми направиш нещо. Десет човека му били казали, че ще го пребия. Защо не ме пита мене дали ще го бия, или не? Да каже, ей, човеко, какви са ти намеренията - добри или лоши? Какво ги слуша ония отрепки? Ядосах се и наистина го шибнах, ама яко... Ти на китара ли свириш? Какво свириш на тая китара?  

 - Авторска музика - успявам да изрека.

 - Браво, момче! Така се прави - излайва той, стисва ми ръката и си тръгва.

Ако го срещнете, да знаете: Подайте му ръка.