“Обади се утре да си вземеш цигулката”, предложи лютиерът. “Само да ти кажа… Когато дойдеш, у нас ще има едно голямо куче. Затова ще те посрещна в коридора.”

Днес му се обадих и той каза: “Ела след един час… но ще може да влезеш само до коридора. Дъщеря ми ни е на гости.”

Звучеше ми притеснен и се чудех дали да го безпокоя. 

Все пак отидох да взема любимата си цигулка. Звънях три-четири пъти. Той изобщо не отвори. 

Накрая извика отвътре: “Извинявай, ела утре. Кучето наистина е голямо.”