Напътствията на един колоритен чичо, когато го питам за улица “Петко Войвода” в Княжево:

- Капитан Петко Войвода ще го познаеш по мустаците… А тая улица няма нищо общо с него. Нито тука е живял, нито къща е имал. Но не - ще я кръстим на него… Ето и тая градинка, Райска градина се казва! Какво й е райското, питам? Кална, мръсна… Иначе улицата, дето я търсиш, е втората вдясно.

След малко, вървейки по улицата, срещам друг местен жител:

- Това ли е улица “Петко войвода”?

- Да, ама и оная отсреща я водят Петко Войвода.

- И двете?

- Да, нали са съседни, и двете така са ги кръстили.

По-нагоре по улицата две баби седят под едно дърво, на чиито клони е окачен огромен капан за сънища.

Кос: Извинете, знаете ли къде е номер 14A?

Баба 1: Ей-там…

Баба 2: Не е натам! Ти какво търсиш, момче?

Баба 1: Дай да се разберем, аз ли ще говоря, или ти!

Баба 2: Добре, давай.

Баба 1: Та какво търсите вие там, на тоя номер?

Кос: Една детска занималня.

Баба 1: Ами ей-там, надолу има една.

Баба 2: Ама не е там бе!

Баба 1: Нали се разбрахме да мълчиш! Точно там си е. Вие музикант ли сте? Ще им свирите ли на децата?

Кос: Да.

Баба 1: Хубаво. Ама няма да свирите след 22 часа, нали? Ето я там къщата.

Когато стигам до къщата, портата е отворена. На двора виждам дете.

- Здрасти - махвам му аз.

- Тука има една катерица - отговаря то. - Ела да я видиш. 

Поздравът му е сърдечен. В него няма смущение или недоверие към мен, непознатия гост. Детето прескача формалностите и ме кани направо в своя свят…