Спирам с колелото на един светофар, за да изчакам зеленото. Заедно с мен чака младо семейство с момчето си, което кара тротинетка. Все още е червено, но само за нас - колите вече минават в нашата посока. 

- Карай, Косьо! - казва майката на момчето, явно мой съименник - Карай. 

- Чакай, червено е - възразява баща му. 

- Не сме натиснали копчето, затова е червено - отвръща майката и решително пресича към отсрещния тротоар. - Минавайте. 

И тримата тръгваме след нея. 

Понякога само една жена може да увери мъжете, че е време да пресекат улицата.