Имах среща в националния ресурсен център, за да кандидатствам за учител по музика. Когато пристигнах пред синята сграда, отвън на пейката седеше един човек и пушеше. Вие ли сте новият учител по китара? Заповядайте. По коридора и наляво, по стълбите. На втория етаж, първата врата. 

Влязох и поех по коридора с чувството, че съм се объркал. Ясно си спомнях, че по телефона ми казаха, първия етаж вдясно, последната врата. Но надясно изобщо нямаше стаи, само един прозорец. Погледнах през него и видях друга сграда, също синя. 

Все пак поех наляво и се качих по стълбите до втория етаж. Вратата беше заключена. Човекът отвън се беше качил след мен. Вие май сте подранил за часа, вашият ученик не идва ли в 14.30? Не, срещата ми беше от 14 часа и всъщност бях закъснял. И дори не беше урок, а разговор с директора. Директорът го няма в момента. Нали това е ресурсният център? Да. Вие да не сте за съседната сграда? Отново погледнах през прозореца. Съседната сграда отвън беше съвсем същата като тази, в която бях. От втория етаж се виждаше и трета сграда, която по нищо не се различаваше от другите две. 

Каква беше вероятността и в трите да очакват учител по китара по едно и също време? 

Слязох долу и заобиколих ресурсния център, за да вляза откъм двора. Втората синя сграда. За там бях.