Вековните магнолии на Палермо. Там, където растат магнолиите, са били погребвани вещици, а по-късно - светци (а може би вещиците са били светици?)… Заведението, в което вечеряме, се намира до някогашната сграда на инквизицията, където още се пазят уредите за мъчения. Два дни по-рано вечеряхме до легендарния затвор, в който са пращали на почивка мафиотските босове. Аз не разбрах, че е затвор - при това все още действащ - и весело се разтичах покрай стените му, докато другите ядяха. По-късно тази обиколка стана известна като The Kosio prison tour. Срещу затвора има хотел с четири звезди. В уличката до хотела живее семейство цигани, които вечер танцуват пред своята къща и сладко си бъбрят с минувачите… А под града има лабиринт от катакомби, прокопани от поклонниците на една религиозна общност. 

В 5 сутринта се търгува “на черно”, можеш да си купиш всякакви неща на безценица. После пазарът и търговците мистериозно се изпаряват. 

Поради своето разположение - на пъпа на Средиземноморието - Палермо е бил важен търговски център и средище на култури. Тук реалиите съжителстват с хармонична лекота. 

За първи път истински почувствах всеки един образ, всеки нюанс от музиката на Вивалди, изсвирен от Silviu Dima - първата цигулка на Палермо - специално за децата от института за младежи с нарушено зрение, с които работихме. 

Децата участваха в музиката с цялото си тяло и същество. Ако не я чувах, щях да разбера по изражението на лицата им, че Вивалди е написал онези дълги протяжни тонове за горещото лято на Сицилия. Една кукувица се обажда в безветрения следобед. Други две птици й отговарят. Овчарят потреперва в съня си. Лек ветрец се понася във въздуха… Но внезапно e връхлетян от бързия северен вятър. Житните класове радостно танцуват… Овчарят се събужда. Задава се буря.  

Тишина. 

Дъх. 

Космос.

(Тишината е индиго, което побира в себе си цялата музика, изсвирена до момента. В нея музиката продължава без звук. Сега тя е в нас, ние самите свирим. Бременни сме с музика. Раждаме се и раждаме. Ние сме тишината, ние сме музиката. Ние сме Вивалди. Моцарт. Бах. Бетовен. Дебюси. Хилдегард. Шостакович. Завинул. Дейвис…)

The century-old magnolias of Palermo. Where now the magnolias grow, once witches and later - saints were buried (and perhaps the witches were saints?) … The place where we are having dinner is located near the former building of the Inquisition, which still keeps its torture devices. Two days earlier we dined next to the legendary prison that hosted the mafia bosses. I did not understand that it is a prison - and still an active one - and ran merrily along its walls, while the others ate. Later this tour became known as The Kosio prison tour. In front of the prison stands a four-star hotel. In the alley next to this hotel lives a family of Gypsies that dances each evening next to its house and sweetly chats with passers by … And under the town there is a maze of catacombs dug by the members of a religious community.

At 5am "black" trading takes place, you can buy all sorts of cheap things. Then the market and traders mysteriously evaporate.

Due to its location - the navel of the Mediterranean - Palermo has been an important commercial center and a hub of cultures. Here realities coexist with harmonious ease.

For the first time I really felt every image, every nuance of the music of Vivaldi played by Silviu Dima - first violin of Palermo – he played and explained specially for the children from the Institute for visually impaired young people we worked with.

The children participated in music with their whole body and being. If I were not hearing it, I could have understood from their faces that Vivaldi wrote those long lingering tones for the hot summer of Sicily. A cuckoo calling in а windless afternoon. Two other birds replying. The shepherd shivers in his sleep. Breeze flutters through the air … But it is suddenly stricken by the quick northern wind. The crops joyfully dance … The shepherd awakens. A storm is setting.

Silence.

Breath.

Space.

(Silence is an indigo, which holds within itself all the music played so far. Within silence music continues without а sound. Now it is in us, we ourselves play. We are pregnant with music. We are born and we give birth. We are quiet, we are music. We are Vivaldi. Mozart. Bach. Beethoven. Debussy. Hildegard. Shostakovich. Zawinul. Davis …)