Пристигам в Казанлък, за да работя с деца със специални потребности в защитено жилище. Посрещат ме с кола. От задната седалка ми се усмихва лъчезарно момиченце. 

- Здравей! - махвам ѝ аз. 

Тя отваря вратата и слиза с помощта на малки розови патерици с нарисувани по тях цветчета. И без никакво притеснение от мен, непознатия, идва и ме прегръща с простичкото:

- Обичам те, бе! 

Красиво запознанство.